Класифициране на вещества и смеси

Основен принцип на Регламента за класифициране, етикетиране и опаковане (CLP) е „самокласифицирането“ на дадено вещество или смес от производителя, вносителя или потребителя надолу по веригата.

Това включва идентифициране на опасностите на веществото или сместа и сравняване на информацията за опасностите с критериите съгласно CLP. Класификацията се основава на опасните свойства на дадено вещество или смес, а не на вероятността за експозиция и съображенията относно риска.

Самокласифицирането има за цел да определи дали дадено химично вещество или смес представлява физически, здравни и/или екологични опасности и правилно да съобщи тези опасности чрез подходящо етикетиране във веригата на доставки, когато продуктът се предлага на пазара, независимо от обема на веществото или получената смес.

Самокласифициране

Съгласно CLP дадено вещество трябва да бъде самокласифицирано, ако няма хармонизирано класифициране в Приложение VI към CLP и ако проявява опасни свойства. За вещество, за което вече е налице хармонизирана класификация (вписване в Приложение VI към CLP), хармонизираната класификация на опасността е правно обвързваща за класовете на опасност и подразделенията, обхванати от вписването. Класовете на опасност и подразделенията, които не са обхванати от вписването, трябва да бъдат оценени и самокласифицирани по подходящ начин.

Може да са приложими някои изключения от хармонизираната класификация, ако има основания за това, напр. различно физическо състояние или форма на веществото, предлагано на пазара, или бележка, свързана с вписването в Приложение VI. Освен това класификацията, посочена в Приложение VI като минимална класификация, следва да бъде оценена въз основа на наличната информация и ако има данни, които водят до класифицирането на веществото в по-тежка категория от минималната, трябва да се използва по-тежката категория.

Други несигурности, свързани с „прехвърлянето“ на опасностите от Директивата за опасните вещества (DSD) към CLP, трябва да бъдат внимателно оценени. Във всеки случай, когато дадено вещество е самокласифицирано (в допълнение към хармонизираната класификация в Приложение VI към CLP), решенията трябва да бъдат обосновани и ако е необходимо, съгласувани с други производители, вносители или потребители надолу по веригата.

За вещество без актуално вписване в Приложение VI (т.е. веществото няма хармонизирана класификация за никой клас на опасност), всички съответни класове на опасност трябва да бъдат оценени от производителя или вносителя, а самокласифицирането да се прилага за всички класове на опасност, за които са изпълнени критериите за класификация.

Смесите трябва винаги да се самокласифицират, преди да бъдат пуснати на пазара, тъй като не подлежат на хармонизирана класификация и етикетиране (CLH).

За да се извърши самокласифициране, класификаторът трябва да събере цялата налична информация и да оцени адекватността и надеждността ѝ. След това информацията се оценява в съответствие с критериите за класификация и се определя съответната класификация.

Процедурата за класифициране на смеси е сходна. Те могат да бъдат класифицирани въз основа на данни за самата смес, данни за подобни тествани смеси или данни за отделните компоненти в сместа.

Производителите, вносителите и потребителите надолу по веригата трябва да следят новите научни или технически разработки и да решат дали да се извършат преоценка на самокласифицирането на веществото или сместа, които пускат на пазара.

Categories Display

Маркирано като:

(за търсене на свързано съдържание кликнете върху тага)