Национално разрешение

Дружествата, които планират да продават продуктите си в една държава членка на ЕС, трябва да кандидатстват за разрешение на продукта в тази държава. За да направят това, те подават заявление за национално разрешение чрез R4BP 3.  

Компетентният орган на държавата членка оценява заявлението и взема решение относно разрешението в рамките на 365 дни.

Сравнителна оценка

Ако дадено активно вещество се идентифицира като кандидат за замяна, държавата членка следва да извърши сравнителна оценка, за да провери дали съществуват други разрешени биоциди, нехимичен метод за контрол или профилактика, които представляват значително по-малък риск за здравето на хората, животните и за околната среда.

Ако вече има разрешен продукт, който е достатъчно ефективен, не води до други значителни икономически или практически затруднения и не влияе на формирането на резистентност в целевите организми, новият продукт ще бъде ограничен или забранен. 

Взаимно признаване

Ако едно дружество иска да разшири националното разрешение за продукта за други пазари, то може да поиска от други държави членки да го признаят. Дружествата могат да кандидатстват за взаимно признаване последователно или паралелно. 

За да кандидатстват за последователно взаимно признаване, дружествата първо трябва да получат разрешение на техния продукт в една държава членка. След това те могат да поискат другите държави членки да признаят това разрешение. 

За паралелно взаимно признаване дружеството може да подаде заявление за разрешение на продукта в една държава членка (наричана референтна държава членка) и едновременно с това да поиска от други държави да признаят разрешението, веднага след като то бъде издадено. 

И в двата случая заявленията се подават през R4BP 3. Процесът по взаимно признаване отнема около пет месеца от началото на валидирането на заявлението от оценяващия компетентен орган. 

Ако съответните държави членки не се съгласят за взаимно признаване, случаят ще бъде отнесен до координационната група, която разполага с 60 дни, за да поиска споразумение. Координационната група е орган, формиран от представители на държавите членки и Комисията.

Ако координационната група не може да постигне съгласие, въпросът се отнася до Комисията, която може да поиска от ECHA становище относно научните или техническите аспекти на случая.